Ботокс

Външният вид играе важна социална и емоционална роля в живота на човека. Понякога възрастовите промени оказват отрицателно влияние върху възприятието ни за самите себе си.

Ботулиновият токсин би могъл да ни помогне да възвърнем отново своето самочуствие.

Какво представлява Ботулиновият токсин?

Ботулиновия токсин (ВTX) Botox e лекарство произведено от бактерия Clostridium Botulinum, която се развива без кислородна среда и много рядко причинява Ботолизъм (вид хранителни натравяния).

Ботоксът е протеин, който отслабва и дезактивира мускулите. Т.е. блокира импулса от нерва до мускула или до потната жлеза и може да накара мускула или потната жлеза да минат в релаксация, т.е. да не се съкращават. По този начин се възпрепятства образуването на бръчки.

Ботоксът е още един пример за приложението на  природни продукти  за целите на медицината. Познати са различни видове ботулинов токсин, но за медицински цели се използва тип А.

Действие:

Първоначалният ефект след инжектиране на ВТХ настъпва след 24 - 72 часа и достига оптимум 1-2 седмици по-късно. Средната продължителност на действие е 6-8 месеца.

С времето токсинът се изчерпва и мимиката се възстановява.

По време на действието на токсина, мимическите мускули са в покой и бръчките не се задълбочават и не се образуват нови.

 Основни приложения на Ботулинов токсин (Botox):

• мимически бръчки
• бръчки около очите тип "пачи крак"
• "гневни бръчки" между очите
• чело
• лифтинг на лице
• хиперхидроза

Терапията с ВТХ е най-подходяща при хора над 30 год възраст.

Безопасност:

При високи концентрации ВТХ е много мощен токсин, но в малки количества безопасността е гарантирана. Една от добрите черти на ВТХ е, че дейността на мускулите се възстановява след известно време.

Често задавани въпроси:

• Колко болезнени са инжекциите? – Сравнимо е с усещането от убождане при обикновенна инжекция.
• Кой не трябва да прилага ВТХ? – Независимо че досега няма сведения за родилни дефекти при използване на ВТХ, ние поддържаме практиката да не се инжектира ВТХ на бременни и кърмещи майки. При пациенти с нервномускулни заболявания като например множествена склероза, ниестиния гравис, или друг тип заболявания, свързани с нервотрансмисията не трябва да се прилага терапия с ВТХ.

Пациентите които приемат следните лекарства могат да почувстват по-силен ефект върху мускулите при инжектиране на ВТХ: аминогликозинни антибиотици, стрептомицин, тобрамицин, гарамицин, пеницилинови хининови, калциеви блекери като Калан, Кардизем, Далакор, Норваск, Прокардиа, Верелан.